Население: 1910г. -800 жители,1926г.- 1015,1934г.- 1165,1945г.-1248
С указ №757,обнародван на 8.05.1971г. Бистрец е слято административно с Враца и е негов квартал.Намира се западно на 5 км. От центъра на града и е разположено в подножието на  Врачанската планина около голям карстов извор.Землището му граничи на изток с Враца,на юг – със Згориград,на запад – с Българска бела и горно Оризово,и на север – със селата Кулата и Нефела.В района на Бистрец са намерени случайно сребърни тетрадрахми от времето на цар Александър ІІІ Велики/ Герасимов,Т.,1950,с.319/.На север от квартала по левия бряг на р.Лева се издигат двадесетина тракийски надгробни могили,но те не са проучени.Някои от могилите се разорават с машини и на повърхността се показват камъни от гробница.В Местността Мало Радовене се намират железни антични и средновековни оръдия.Около големия карстов извор в квартала се намират следи от средновековно селище и некропол.Според едно местно предание тук е имало манастир,който се наричал Св. Георги.При нашествието си турците го разрушили и днес от него е останал само един напрестолен камък с кръст.Макар,че твърде вероятно би било да е останал от разрушена средновековна църква.В друго местно предание се казва,че името на Бистрец е било името на карстовия извор,около който се заселило селото и с времето станало име  и на квартала.
Квартал Бистрец е заварено от турските завоеватели с днешното си име.Среща се за първи път в османски документ от 1430г.,където е записано Бистридж/ РСт,1,с.373/,а също от средата на 15 в. като ленно владение с 11 домакинства.Заед но с Бистрец в този документ се изреждат и селата Върбешница,Дърво делци,Крапец,Къс инец,Патлейна,Ра довене и Слатина/ ИБИ,18.257/.След 15 в. селата Дърводелци,Късин ец,Патлейна и Слатина са обезлюдени и престават да съществуват.Оста нали само Бистрец и Върбешница.В друг документ от 1606 пише,че село Бистрец,спадащо към Враца,е в зиамета на Махмуд чауш от високия двор,за което му е дадено свещенно решение да владее селото заедно с Комаровец,Костал ево,Оходен,Радов ен кючук и Ребърково/НВ КМ Ор .ОАК,128/2,л.52 и 57 а и б—ІІ/.В един доста интересен документ с дата 8 юли 1673г. се казва,че за същата година от Бистрец са мобилизирани като черехори/ гребци,бурлаци/ за турския Дунавски флот следните лица:Димитър син на Кръскю,с поръчител Тодор и Доброслав от същото село;Атанас,син на Найден с поръчител Тодор и Димитър,син на Иван,с поръчител Тодор/НБ КМ,ф.29,арх.ед.№ 164/.А в документа от 1715 в село Бистрец са обложени с данък 3 бащинници и 3 войнугани
Село Бистрец e родното място на Гаврил Петров – Бистричанин,койт о е роден тук през втората половина на 18 в.Бил е игумен на манастира “Св. Иван”.Емигрирал е във Влашко и е живял в Букурещ.Съмишлен ик е бил на Софрони Врачански,на Иван Замбин и на Атанас Некович.Подпомаг ал е Димитраки Хаджитошев,който го е готвел за Врачански владика на мястото на гърка Методий /Семеен архив на Хаджитошеви,т.І, с.325 и 656 и документ №357 от 1826г./.
Поради чумна епидемия по време на робството селото се е местило временно в местностите Мироновото и Мало Радовене.Училище то е открито през 1878г.,а дотогава децата са се учили в килийно училище при манастира “Св.Иван Късинец”,наричан още Св.Иван Пусти,където е имало и прочута щампарница.Този манастир просъществувал до 1944 г. и не пречеше никому.В пещерата над него,която изглежда е била скит на някой светец,имаше доскоро фресков надпис с дата 1540 г. и се четеше името “Димитър,син Дубов”.Сега надписът е олющен и не личи/ Михайлов,Ст.,195 2,390/ .Манастирът е жестоко опустошен и разграбен.От манастирските постройки стърчат само голи стени без покрив.Манастирс ката църква е безмилостно разсипана.

________________ ________________ ________________ ______________

Government order number 757, issued on May 8th 1971, merges administratively Bistrets to Vratsa and it officially became a neighbourhood. Bistrets is situated at the foot of Vratsa Mountain, 5 km west from the city center of Vratsa. The mountain is formed of limestone karst topography and Bistrets is situated encompassing a large spring of water flowing from its base. On Bistrets’ east border is Vratsa, south border is Zgorigrad, and to the west – the villages Kulata and Nefela. In the vicinity of Bistrets are accidently found silver tetradrahmas (coins) from The Great Tsar Alexander 3rd (Gerasimov, T., 1950, p. 319). In the North part of the neighbourhood, on the left side of river Leva there are around 20 Thracian tomb barrows, which are not yet investigated. Some of the barrows are being dug with machines and stones from the tombs are being exposed. Old iron antique and middle age tools have been discovered in the area of Malo Radovene. Around the big karst spring there are traces of middle age settlement and necropolis. A local legend says that in this area there used to be a monastery dedicated to St. George, which has been ruined by the Turks during their invasion. What’s left today is just one stone with a cross. This stone might also have belonged to a Middle Age church. Another local legend says that Bistrets inherited its name from the name of the karst spring, around which people started to settle down. As time passed by Bistrets has become the name of the neighbourhood.